По същество болестта е усилие от страна на природното физическо тяло да наме­ри облекчение и да се освободи от вътрешните напрежения, от субек­тивното потискане и скритите задръжки. Езотерично погледнато, по­вечето болести се дължат:

1. На нездрава или неправилно насочена възбуда (превъзбуда) и вътрешни напрежения в някоя от частите на механизма.

2. На потискане и психично изтощение, както и на натрупа­ните субективни сили, които пречат на жизнените потоци.

Всички здравни проблеми могат да се решат чрез правилното използване и коректно боравене със силата, осигурява­що свободното протичане на енергията.

Тук закономерно възниква въпросът за произхода на наследе­ните заболявания и дали може да се стигне до техния първоизточник? Проблемът за миналото и влиянието му върху настоящето е прека­лено обширна тема и никакви обяснения за кармичнйтс ситуации няма да помогнат на човечеството.

За трите основни,- наследени от миналото заболявания може да се каже, че сифилисните (социалните) болести са наследство от ексцесиите, извършени в лемурийската епоха. Те са с толкова дре­вен произход, че самата почва е пропита с микробите на тези болес­ти - факт, напълно игнориран от съвременната наука. От незапом­нени времена хората са страдали от тази група инфекции, умирали са, били са погребвани и така в земята се е внасяла поредната доза зараза. В лемурийските времена жизненият акцент е падал върху развитието, използването и контролирането на физическото тяло, плюс неговото възпроизвеждане и увековечаване. Именно в тези вре­мена са възникнали злоупотребите с половия живот, което с било в известен смисъл основното първично зло. Древните легенди (още от най-ранните скрижали и летописи) са пълни с намеци за този факт. Има множество невярно изтълкувани свидетелства и ако хо­рата успеят правилно да преведат и прочетат древните летописи, те ще открият пътя към спасението, защото ще владеят разбирането на скритите причини.

Ракът от своя страна е подарък, който съвременното човечество е получило от атлантическата цивилизация. Бичът на тази болест с бил един от основните фактори, довели до опустошаване­то на древната Атлантида. Корените на това страшно зло са скрити дълбоко в емоционалната природа (сферата на желанията) и се на­мира в астралното тяло. Ракът донякъде е резултат от реакцията на човека спрямо многото болести, свързани с половия живот, тол­кова необуздан в късните лсмурийски дни и ранната атлантическа епоха. Шокирани от страшните последствия на множеството боле­сти, избуяли върху плодородната почва на лемурийския начин на живот (т. е. върху необуздания и безразборен полов живот), тога­вашните хора потърсили спасение в потискането на естествения по­ток на желанията - потока на живота, който се проявява чрез цент­ровете за възпроизвеждане и зачеване - което на свой ред довело до другото бедствие. Ракът по принцип с болест на потискането, също както сифилиснитс заболявания са резултат от свръхизявата и презадоволяването на един от основните телесни механизми.

Днес, след огромен интервал от време и безброй поколения умрели на земята, ужасните ракови „микроби" (както ги нарича ла­икът) са наситили почвата, върху която живеем, и оттам заразяват растителното царство и човешкото семейство (съответствията на сифилиснитс разстройства трябва да се търсят в минералното цар­ство).

Туберкулозата, събрала колосални жертви през определен ат­лантически период, все пак с болест, която се корени в нашата арийска раса и оттук се предава на животинското царство; това вече за­почва да се разбира. Връзката между хората и животните (особено домашните) е толкова тясна, че в наши дни те споделят в една или друга форма всички човешки страдания, понякога идентифицирани, друг път - не. Дълбоката причина за нашествието на „жълтата гос­тенка" трябва да се търси в преместването на жизнения акцент от емоционалната към мисловната природа на човека, което с довело до временно изтощение на емоционалните структури. По принцип туберкулозата с болест на изчерпаните сили. Ракът, от своя страна, с следствие от извършеното по-рано пренасочване на жизнената сила от физическото към емоционалното тяло; така прекалената стимулация е предизвикала свръхразвитие на клетъчния живот.