Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2010 18:02 - Човекът е РАК
Автор: severen Категория: Други   
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове:
0



  Рак
Защо някога тъй послушната клетка прави всичко това! В случая би трябвало просто да се проследи мотивацията й. Като покорен член на многоклетъчното сдружение, изграждащо човешкото тяло, тя е трябвало да изпълнява само една-единствена ...предписана дейност, в услуга на оцеляването на организма. Била е една сред многото клетки и е трябвало да се върши непривлекателна работа за „другите". Дълго време тя го е и правила. В един момент обаче организмът е загубил своята атрактивност, като рамка за собственото развитие на клетката. Като едноклетъчен организъм тя е свободна и независима, може да прави каквото си иска, чрез своето безгранично размножаване може дори да се обезсмърти. Като част от многоклетъчен организъм е била и поробена и подвластна на смъртта. Толкова ли е чудно, че клетката си е спомнила своята предишна свобода и се е върнала в едноклетъчното си битие, за да осъществи на своя глава безсмъртието си? Тя подчинява досегашната общност на своите собствени интереси и започва с безогледното си поведение да осъществява своята свобода.
Грешката в нейния привидно успешен начин на действие, става видима твърде късно, едва когато се забележи, че жертването на многоклетъчния организъм и използването му за хранителна среда включва и собствения й край. Поведението на раковата клетка е успешно само дотогава, до когато човекът, като „гостоприемен стопанин", живее -неговият край означава и край за развитието на раковата клетка.
В това се състои малката, но с тежки последици грешка в проекта за осъществяване на свобода и безсмъртие. Човек се отказва от старата си общност и прекалено късно забелязва, че все пак има нужда от нея. Наистина той не е въодушевен, че трябва да жертва живота си заради живота на раковата клетка, но и раковата клетка, също така, не е била въодушевена от перспективата да жертва своя живот за човека. Аргументите на раковата клетка и на човека са еднакво убедителни, само че нейната гледна точка е друга. И клетката, и човекът искат да живеят и да осъществяват своите интереси и представи за свобода. Всеки от тях е готов да жертва за това другия. Човекът оперира, облъчва и трови раковите клетки дотогава, докато може - победят ли те, въпреки всичко, той става тяхна жертва. Това е прастарият конфликт на природата: изяждам или ме изяждат. Всъщност човекът вижда безогледността и недалновидността на раковата клетка, но дали вижда, че и самият той се държи така, че и ние, хората, се опитваме да осигурим своето оцеляване според концепцията на рака?

Това е ключът към раковото заболяване. Не случайно нашето съвремие толкова много страда от рака, толкова вманиачено се бори с него и при това безуспешно. (Проучванията на американския изследовател на рака Хардин Б. Джоунс установяват, че перспективата за живот изглежда по-голяма при нелекуваните ракови пациенти, отколкото при лекуваните!) Раковото заболяване е огледало на нашето време и на колективното ни схващане за света. Изживяваме в себе си като рак само това, което ние самите вършим по същия начин и в живота. Нашето съвремие се характеризира с безогледна експанзия и осъществяване на собствените интереси. В политическия, икономическия, „религиозния" и личния живот хората се опитват да разпростират своите собствени цели и интереси без оглед на някакви ("морфологични") граници, опитват се навсякъде да изграждат опорни пунктове на своите интереси (метастази) и да налагат своите собствени цели и представи, като поставят всички други в услуга на собственото си предимство (принципът на паразитите).
Всички ние се аргументираме, подобно на раковата клетка. Нашият растеж върви толкова бързо, че и ние едва смогваме с доставките. Комуникационните ни системи обхващат цял свят, но комуникацията с нашия съсед или партньор все още не ни се удава. Човекът разполага със свободно време, без да умее да го използва. Произвеждаме и унищожаваме хранителни продукти, за да манипулираме цените. Можем удобно да пропътуваме целия свят, но не познаваме себе си. Философията на нашето време не позволява никаква друга цел, освен растеж и напредък. Човек работи, експериментира, изследва -защо? Заради напредъка! Каква е целта на напредъка? Още по-голям напредък! Човечеството пътува без цел. Раковата клетка по нищо не изостава от слепотата и късогледството на съвременните хора. За да тласка напред икономическата експанзия, човек от десетилетия експлоатира околната среда (в ролята на хранителна среда и гостоприемен стопанин, а сега „с учудване" установява, че смъртта на този стопанин означава също и собствената му смърт. Човечеството гледа на целия свят като на своя хранителна среда: растения, животни, суровини. Всичко сякаш съществува единствено и само за това, за да можем ние, хората, несмущавани да се разпростираме върху Земята.
Откъде накъде хора, които се държат по този начин, имат смелостта и наглостта да се оплакват от рака? Та той е само наше огледало - показва ни нашето поведение, нашите аргументи, както и края на този път.
Не е нужно ракът да бъде побеждаван - той трябва само да се разбира, за да можем и ние да се научим да разбираме себе си. Защо хората винаги искат да разбият огледалата, само защото не харес¬ват отраженията на лицата си? Хората имат рак, защото те са рак.

Ракът е нашият голям шанс
Да открием чрез него собствените си грешки и заблуди в мисленето. Нека направим опит да открием слабите страни на онзи модел, който ракът и ние използваме като представа за света. Ракът се проваля заради поляризацията „аз и общността". Той разчита само на това „или -или" и се стреми да осигури собственото си оцеляване, независимо от окръжаващата среда, като твърде късно забелязва, че продължава да зависи от нея. Липсва му идеята за по-голямо, всеобхватно единство. Той вижда единството само в своето собствено разграничение. Това криво разбиране за единството хората споделят с рака. Човекът също се разграничава в своето съзнание, като най-напред възниква раздвоението между аз и ти. Човек мисли в „единства", без да разбира безсмислието на такова понятие. Единството е сумата от всички битиета и не познава нищо извън себе си. Разчлени ли се единството, създава се множество, но това множество, в края на краищата, остава съставна част на единството.
Колкото повече се разграничава едно его, толкова повече губи то усета си за цялото, от което си остава само една част. У егото се създава илюзията, че би могло да направи нещо „само". „Само" обаче означава само едно, т. е. да бъде едно с всичко, а не да се отдели от останалото. В действителност не съществува истински обособена част от Вселената. Само нашият аз може да си въобразява това. Според степента, в която азът се капсулира, човек губи своето „religio", обратната връзка с пра-основата на съществуването. Егото се опитва да задоволи своите нужди и да диктува пътя. При това за аза е желано и правилно всичко, което служи на по-нататъшното разграничение, на различието, защото с всяко подчертаване на границата той се усеща по-ясно. Егото се страхува само от това да стане едно с всичко, понеже това би било предпоставка за неговата смърт. С прекомерни усилия, интелигентност и добре обосновани аргументи егото защитава своето съществуване и използва в свой интерес най-сбещените теории и най-благородните намерения - важното е да оцелее.


Тагове:   рак,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: severen
Категория: Други
Прочетен: 287749
Постинги: 165
Коментари: 139
Гласове: 66
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031