Постинг
25.05.2010 21:49 -
Петото тяло е духовното
В духовното тяло единствено непознаването на самия себе си поражда напрежение. Винаги, когато ви има, вие прекрасно знаете, че не познавате себе си. Минавате през живота, правите едно-друго, постигате едно-друго, но чувството, че не се познавате, е постоянно с вас. То ви причаква, става ваш постоянен спътник, колкото и да се стараете да го забравите или да избягате от него. Невъзможно е човек да избяга от невежеството си. Вие знаете, че нищо не знаете. Това е болестта на петото ниво.
Тези, които са написали на Делфийския храм "Познай себе си", са познавали петото тяло. Работили са с него. Сократ постоянно повтарял: "Познай себе си". Той бил зает с петото тяло. За петото тяло самопознанието, е единственото знание".
Махавира казва: "Опознавайки себе си, ще опознаеш всичко". Не е така. Не може да опознаеш всичко, опознавайки себе си. Но е вярна антитезата. Непозна-вайки себе си, не можеш нищо да опознаеш. И за да уравновеси това, Махавира казва: "Опознай себе си и ще опознаеш всичко". Даже да знам всичко, ако не познавам себе си, каква полза имам? Нима може да опознаеш основното, фундаменталното, крайното, ако дори себе си не познаваш? Не е възможно.
И тъй, в петото тяло напрежението е между познанието и невежеството. Но помнете, аз казвам познание и невежество, не казвам знание и невежество. Могат да се черпят знания от свещените писанията, но познанието не може да се вземе отникъде. Твърде много хора действат, неразбирайки разликата между знание и познание. Познание се дава свише Аз не мога да ви предам познанието си, мога да ви предам само моите знания. Писанията предават знания, не познание.Ако прилепнете към това знание, възниква огромно напрежение. Невежеството става брат на лъжата, придобиването на знание и информация не е познание.
Вие сте невинен, но чувствате, че знаете, оттук идва напрежението. Много по-добре е човек да не знае и да не разбира, че е невеж. Ще има напрежение, но няма да е толкова голямо. Ако не заблуждавате себе си със знание, получено от другите, ще можете да търсите себе си и тогава е възможно да достигнете до познанието.
Едно е истина - това, че сте. Каквото и да сте, вие сте. Това не може да се отрича. Второ: вие сте някой, който знае. Възможно е да знаете нещо за другите или да познавате само илюзиите, възможно е това, което знаете, да е лъжливо, но вие го знаете. Затова може уверено да се потвърдят две неща - вашето съществуване и вашето съзнание.
Но липсва третото. Същността на личността на човека може да се представи чрез три измерения - съществуване, съзнание и блаженство – сат-чит-ананда. Знаем, че сме някой, който знае, който има съзнание. Не достига само блаженството. И ако търсите вътре в себе си, ще познаете и третото. То е там. Блаженството, екстазът от битието са там. И когато ги познаете напълно, ще познаете себе си - своето битие, своето съзнание и своето блаженство.
Не можеш изцяло да се познаваш, непознавайки блаженството, защото този, който не изживява блаженството, през цялото време бяга от себе си. Животът ни е бягство от себе си. Затова другите са толкова важни за нас - помагат ни да избягаме от себе си. Ето защо всички сме ориентирани към другите. Дори като станеш религиозен, ти си създаваш Бог, който да е другият. И пак си ориентиран към друг, повтаряш все същата грешка.
В петия стадий трябва да търсиш себе си вътре. Това не е търсене, а "пребиваване в дирене".
Вие сте необходими само до петото тяло. След неговите предели всичко върви леко и спонтанно.
Няма коментари
